Пристигна, като че ли по-бързо от преди. И отново затаи дъх пред величието на древната постройка. Посрещна го същият монах.
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потрябвам, ще съм наблизо. - Мич само кимна. Разположи си нещата в един ъгъл и се зае. Древният надпис бе съхранен хиляда и петстотин години! Това бе изумително! Един от пасажите гласеше: „И НАМЕРИ... ГОЛЕМИЯ ЗЕЛЕН ТОПАЗ ТАМ, КЪДЕТО ПТИЦИТЕ ЛЕЖАТ... ВЗЕМИ ГО И ГО ПРИБЕРИ!” Мич се огледа. – Където птиците лежат... - Излезе навън и заоглежда дърветата. Там имаше толкова гнезда, но не можеше да е там! Погледът му попадна върху фасадата и хилядите фигурки. Там, отгоре, имаше накацали птици. Ами да! Именно от там ще започне! Взе стълбата и я постави до портата вляво. Качи се и започна да изследва фигурките.
В един кабинет двама други мъже коментираха:
- Как смятате, Ваше Величество, дали ще намери он ...