ГЛАВА       ДВАНАДЕСЕТА

Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеждаше със страхопочитание.

- Боби? - радостно извика, но после ревността го заслепи. - Нямаш работа тук! Върви си! - и се обърна.

- Почакай, Мич, нека ти обясня... Принудиха ме...

- Не те слушам! - той заслиза по стълбите.

- Почакай, моля те! Нека поговорим!

- Сега съм зает!

- Ще вървя след теб и ще чуеш какво имам да ти казвам! Той дойде при мен в болницата и ясно ми заяви, че ако не се омъжа за него, ще стъжни живота ми!

- Да бе, и ти му повярва? - спря се за миг и я погледна в очите. Искаше му се да види как го лъже в очите!

- Не! Отказах му! Тогава той ме заплаши, че ще унищожи кариерата ми, ще ме остави без жилище и...

- И? Какво?

- Мич, две от заканите вече ги изпълни! Останах без работа и не искат да ме наемат никъде! Дори в радио! Апартаментът ми бе конфискуван за закъснение с ипотеката! А третата закана... – тя вървеше след него в гробницата.

- Какво беше третата закана? Да те арестуват ли?

- Не! Да те убие! - Мич се спря и се обърна. Боби също беше спряла.

- Да убие мен?

- Каза ми, че често стават инциденти на разкопки! Мич...

- Стой!

- Но... аз...

- Не... Не... не мърдай от там! - тя се стъписа и застана мирно.

- Какво става?

- „Когато вятърът косите – а не костите! Както го прочетох! - Развее и слънцето докосне ги тогаз, ще ме намериш ти...” - един тънък лъч светлина се прокрадваше през процеп на тавана и огряваше част от косите на Боби. А отдолу, където бе стъпила тя, подухваше тънка струя ветрец и леко развяваше косите ù!

- Какво означава всичко това?

- Легендата! Ти ми помогна да открия прохода! - той погледна в краката ù. Там, единият ъгъл на плочата, бе леко отчупен и оттам духаше, а в долния край на същата плоча имаше знака на Пролот-слънцето. Бе миниатюрен и почти на се виждаше! - Ти си моята нимфа! - той я придърпа и я целуна страстно. - И не ме интересува на кого си годеница! Ти ще си моя!

- Мич? Какво става?

- Ето ти превода на легендата, чети! А аз ще отида да помоля за помощ, за да отворим прохода. - той се качи бързо горе и извика двама от монасите. Взеха и крик от джипа. Мич си взе чантата и големия електрически фенер. И поведе експедицията. Те с труд успяха да отместят плочата. Отдолу се показаха каменни стъпала и подземие. Повдигна и другата плоча и дупката се разшири.

- Е, май го открихме! - да вървим. - А ти идваш с мен и няма да те пусна никъде! - той отново я целуна.

- Ти си полудял! Той ще те убие!

- Довери ми се! - Мич запали големия фенер и заслиза по стъпалата. Проходът бе висок, тесен и с каменни стени. Разклоняваше се на две. По средата имаше пукнатина с големината на футболна топка. Оттам духаше. Явно бе зазидан проход към пещера. Поеха по левия коридор. По стените му имаше издълбани отново такива фигурки, каквито имаше навсякъде в храма. Жреците вървяха неуверено и плахо. Стигнаха до огромна каменна врата. Цялата бе покрита с фигурки.

- Дали е зад тази врата?

- Сега ще разберем. Трябва само да я отворим.

- Мич... страх ме е...

- Не се страхувай!

- Ами... не зная... цялата тази история... предсказанието... просто ме е страх! - погледна я с толкова любов. Жреците се молеха. Молитвите им бяха тихи, но като че ли много силни.

- Да се помъчим да я отворим. - тримата мъже напънаха каменната врата и тя се отвори с остър пронизващ звук. В този момент през краката им преминаха група плъхове. Боби изпищя и се хвърли върху Мич.

- Миличка, това бяха само плъхове...

- Мразя мишки, змии и всякакви гадинки!

Осветиха. Приличаше на голяма гробница. Залата бе огромна. По стените бяха издълбани фигури на хора в странни одежди. А под всяка една от тях имаше саркофаг. На стената долу, в десния ъгъл, под фигурите имаше надписи с имената на хората, погребани в каменните саркофази. А на капака на каменните гробове имаше издълбано отново имената и някакъв знак - на един – кон, на друг - детелина, трети - куче, четвърти - крокодил... но никъде нямаше издълбано слънце! По двете огромни колони в залата на мъртвите имаше издълбан текст. Единият жрец се зачете, докато Боби и Мич разглеждаха гробницата.

- Тук! Елате тук!

- Какво има?

- На тази колона има изписана легендата, а на другата... - те се доближиха - Четете, четете... – подкани ги жреца. И Мич го направи.

„СПАСИТЕЛЮ ВЕРНИ... В ТАЗИ ЗАЛА ТИ НАМЕРИ... ВОИНИТЕ МОИ СМЕЛИ.  ЗА ТЯХ... ОТРЕДИЛ СЪМ... ТОЗИ КЪТ... ПОКОЯТ ИМ ВЕЧЕН... НИКОЙ ДА НЕ СМУЩАВА... ЗА ТОВА ЗАТВОРИ ТАЗ ВРАТА... И НЕКА ВЕЧНОСТТА ДА ГИ ПРЕГЪРНЕ В ОБЯТИЯТА СВОИ НА ПОКОЯ... И ЗНАЙ, ЧЕ ПЪТЯТ ТИ Е ВЕЧЕН... -не! - ВЕРЕН... ПРИ МЕН ЕЛА И  ИЗПЪЛНИ ТОВА... ЗА КОЕТО СЪМ ТЕ МОЛИЛ!” - но... това е знакът! Най-отдолу, след фигурите и текста имаше  издълбан знака на слънцето.

- Другият коридор! Трябва да затворим тази врата! - излязоха и с мъка помръднаха огромната врата и тя с грохот се затвори. Запътиха се обратно към десния коридор. Стигнаха до задънена стена, по средата на която бе издълбан отново знакът на слънцето, но бе огромен и като че ли прерязан на две по средата. Зад тях се чуха гласове. Боби се стресна.

- Много бързо дойдоха!

- Изпратих да ги повикат, след като намерихте прохода. Все пак той е наш принц!

- Не трябваше да правите това! Та аз не съм го открил още! Ще ми пречат!

- Здравейте, господа! - беше Кадах, зад него вървеше принца, а зад него още двама мъже. – Видях, че проходът се раздвоява. Проучихте ли го вече? - принцът погледна Боби.

- Какво правиш тук? Съсипваш репутацията ми?

- О... моля те! Тя вече е съсипана! Не вярвам да си тук заради скелетите!

- Не ти позволявам да ми говориш така! - той посегна да я удари, но Мич го спря.

- Имайте милост! На прага сме на голямо откритие! А Вие се държите като гамен! Не Ви отива, Ваше Величество!

- Да продължим! - помъчиха се да натиснат стената, но тя не поддаде. Мич опипваше  навсякъде. Принцът изблъска Боби, уж за да помогне на Мич, тя се удари в стената и ръката ù хлътна заедно с част от нея. Не бе забелязала под дланта знака на слънцето. Двете каменни страни на огромното слънце изскърцаха и се задейства някакъв механизъм за отваряне. Слънцето се раздели на две и каменната порта се отвори. Осветиха. Трети жрец дойде с факла в ръце и камъка.