13 мар. 2013 г., 22:37
2 мин за четене
- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да се борим с живота. Ще е по-лесно да се грижим за прехраната, защото и реколтата ще е по-голяма. Но не му се отдаде. Не бива със сила, сине... Насилието поражда още насилие... А от това страдат всички! Ти имаш добро сърце и се радвам много, когато използваш твоята Мана и помагаш на хората ни. Постарай се да изпълниш нашата воля. Бъди добър вожд, отсъждай мъдро и справедливо. Защитавай своя народ от беди и посегателства. И нека любовта подсилва Маната ти.
- Татко... не говори така, ти ще живееш дълго!
- Не, синко, моят час наближава! И ми се искаше да ти дам благословия и за още нещо...
-Татко...?
- Не си ли харесал някое момиче, Пролоте? Тя ще бъде до теб и ще е твоя царица! Избирай мъдро... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация