- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.

- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да се борим с живота. Ще е по-лесно да се грижим за прехраната, защото и реколтата ще е по-голяма. Но не му се отдаде. Не бива със сила, сине... Насилието поражда още насилие... А от това страдат всички! Ти имаш добро сърце и се радвам много, когато използваш твоята Мана и помагаш на хората ни. Постарай се да изпълниш нашата воля. Бъди добър вожд, отсъждай мъдро и справедливо. Защитавай своя народ от беди и посегателства. И нека любовта подсилва Маната ти.

- Татко... не говори така, ти ще живееш дълго!

- Не, синко, моят час наближава! И ми се искаше да ти дам благословия и за още нещо...

-Татко...?

- Не си ли харесал някое момиче, Пролоте? Тя ще бъде до теб и ще е твоя царица! Избирай мъдро... - мъжът се закашля. След това погали сина си с бащинска обич.

- Има... едно момиче... но...

- Коя е тя, сине, хубава ли е? Умна ли е? Познавам ли я?

- Татко, ще ти кажа, но моля те, не се разстройвай... – започна внимателно Пролот. Длъжен бе да опита. - Зная, че това е невъзможно... но... любовта ми е толкова силна.. Не ме интересуват други момичета... Аз виждам само нея и денем, и нощем - в сънищата си...

- И коя е тя?

- Менон - тихо каза той.

- Какво?! - възрастният мъж почервеня - При всичките тези девойки, от хубави по- хубави, ти си избрал Менон?! Та тя е прислужница!! Как ще я направиш царица? Тази жена е ТАКАТЕ! Омагьосала те е!

- Не, татко, чуй ме... Тя ... не знае нищо! Аз... аз... много я обичам... И не мога да си представя друга да застане до мен! - вождът замълча. Спомни си как се бори с баща си за неговата голяма любов и след години най-накрая я имаше в обятията си... тя... майката на Пролот. Тази жена внасяше радост в старото му сърце до днес... Подкрепяше го, съветваше го, стоеше до леглото му ден и нощ... Да... той знаеше какво е любовта!

- Синко - тонът му бе друг - аз те разбирам напълно! Навремето и аз обичах една жена и се борих за нея с години. Накрая дядо ти се съгласи. Но ти си влюбен в прислужница! Дано Боговете да не се гневят!!

- А ако изпълня заръката ви? Ако присъединя другите племена, ако построя храмове в чест на боговете?

- Аз ще дам благословията си, синко, боговете ще се умилостивят, но... шаманът едва ли ще ти прости! Ти знаеш колко държи на традициите.

- Много неща ще се променят. Някои няма да му допаднат особено, зная го, но това е моят избор.

- Тогава можеш да доведеш бъдещата си жена, за да получите благословията ни. Доведи и шамана. Той също трябва да присъства.