Зетьовете на госпожа Развигорова
Казано е: Зет като мед, до обед, син – до амин!” Обаче госпожа Развигорова по малко име Жоржета нямаше син, та да и е до амин. Затова като прорева единственото й отроче от женски пол, тя си рече, че ще го обича и за мъжко, и за женско. За по-недосетливите, да обясним, че още от първата глътка въздух на вреслата, Жоржета си науми да тачи и бъдещия зет така, че да смае света и приказките за злите тъщи да преминат в историята.
Колкото пъти вреслата, израснала вече в длъгнеста, но красива мома, наречена Ана-Мария й водеше кандидат-женихи, Жоржета се прехласваше пред тях и ако можеше, щеше под килима да пропълзи, само и само да докаже, че от нея дума на преки няма да чуят, ще ги глези с пържени яйца, ще им прави пържоли алангле и други глезотии, родени в стомашните мечти на бъдещия зет. Няма да се спираме на случайно преминаващите такива през къщата на Развигорова, защото разказът ще прерасне в роман, а ще наблегнем върху изявите на зетьовете, преминали през ...