Единственият шум в помещението се долавяше то жуженето на машините, много слабо като електрическа вълна. Зад стените на триизмерния куб полузаспали жени сортираха прането, пускаха гладачните апарати и приготвяха готовите поръчки.
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежурното момиче в офиса.
- Джони, нямаш шанс! - подметна Артемир.
- Ти недей много да знаеш.
- Мейла не е момиче за теб.
- Това не ми пречи да ù се наслаждавам докато теб и за това не те бива.
- Злобен както винаги! - Артемир махна с ръка и излезе навън да изпуши цигара.
"Топло е!" - помисли си и дръпна дълбоко от цигарата. Свежият нощен въздух му се отрази добре. Наблизо спря такси. Радиото бе усилено до край и една приятна рок - балада се разля в тишината като призрачен шепот: "... не те помня, но те познавам, душата ми копнее за теб, защото ти си част от нея, не само спомен. Не те загубих, само забравих лицето ти и сега те срещам отново, а ти бягаш от мен..."
Арти се усмихна, лиричната песен ...