“Гробището за спомени” бе еманацията на правосъдната система в мегаполиса.Само по себе си това представляваше средство за екзекуция на осъдените, само че имаше не физически, а психологичен ефект. Машина, създадена чудовищно съвършена, която променя спомените и самоличността. Човек преминал през нея се превръщаше в бяло платно, върху което “художникът” може да нарисува всичко, според настроението си. Така наказваха осъдените. В мегаполисите нямаше престъпност. Най – голямото провинение се свеждаше до цинична обида или сбиване. За особено опасни престъпници се приемаха онези, които са нарушили обществената рамка и правила за поведение по неприемлив за системата начин. За тях наказанието се свеждаше до ежемесечни процедури в машината за спомени. Ако не дадеше резултат, процедурите ставаха ежеседмични, а понякога и всекидневни, докато осъденият не се зомбира напълно или се самоубие.
Иронично превъплъщение на инкубатор, който промиваше мозъци и бълваше празни черупки от човешка плът, лишена ...