- Точно това те прави ужасно чаровен, мили, поне за мен.Черните ти къдрици ме накараха да се влюбя в теб.
- Трябваше да ги оставя дълги, за да съм сигурен, че няма да ме разлюбиш.
- Глупчо, тръгвай, че закъсняваш.
Роланд нежно прегърна жена си и страстно я целуна.Не искаше да я пусне, но тя леко го отбутна и отвори вратата.
- Чао, съкровище и бъди послушен с хубавите асистентки!
- Обичам те! – той лъчезарно ù се усмихна.
Таксито го чакаше. Трафикът по това време беше натоварен и пътуването до другия край на мегаполиса щеше да продължи поне час. Роланд реши да подремне. Отпусна се удобно на седалката. Колата спря на един светофар.
Сънува странен сън, продължил миг или цяла вечност: “Беше той самият, но друг, с дълга коса и черни дрехи. Срещу него стоеше собственото му “аз”, облечено с тежка рицарска броня и трескав, много неприятен поглед: “- Двама аз, какво е това?” – крещеше обърканото му съзнание. – Двойникът му с черните дрехи се обърна и промълви : - Аз съм Артемир, а това е Кралят ...