Един беден рибар цял месец не хванал никакъв улов. Гладът се бил настанил удобно в скромната му къща и вече се чувствал като у дома си. На всичкото отгоре жена му, която имала врачанска жилка, не спирала да ломоти. "Некадърник, пенела се тя, опропасти ми живота!! Ама и аз съм глупачка – навремето какви мъже ме искаха, а точно теб да избера… Сега щях да живея в палат и да закусвам бели трюфели! Вместо това нагъвам чай от лайкучка с клисав хляб, дето и прасетата няма да го погледнат! Заминавай и не смей да се връщаш без улов!!"
Това се повтаряло вече няколко седмици: всяка сутрин рибарят излизал като попикан, а вечер се връщал като наакан. Проклетите риби хич не искали да му влязат в положението и сякаш били потънали вдън море. Един ден, докато седял и тъжно гледал плувката, тя най-после потънала, кордата потрепнала и се опънала като струна. Рибарят така се стреснал, че дръпнал малко по-рязко от необходимото. На кукичката висяла златна рибешка уста. От водата се показала Златната рибка и ...