Беше ги видяла в един моден фантастичен филм. Е, не целия го гледа – бая време прекара на колене пред фотьойла с госта на клуба, но зърна достатъчно…
Далечна планета. Населена с чудовищни плужеци – тлъсти, гадни, мазни. Оставящи подире си мокри следи. И, когато полазят по нещо живо, затрупват го с изпускани от тялото златни късове. Та да умре под тежестта им и после да го изядат.
Обаче, земните хора се бяха изхитрили. И поставяха капани на плужеците. Изпреварваха ги по пътеките, лягаха на земята, изтърпяваха полазването, а сетне събираха големите късове и забогатяваха…
Гадно, отвратително, отблъскващо дори като филмови образи…
Но какво ли не прави човек заради пустите му пари…
И ето – сега тоя плужек…
- Скъпи, свърши ли? Какъв е голям… Подобен не съм виждала – излъга тя и пусна най-нежния професионален глас на плеймейтка…