Въздъхнах тежко. Освободен сякаш от обидите, приказките , които постоянно ми натякваше '' Не исках да я срещна, но я видях '', или '' Можех да я бутна с джипа на пешеходната пътека, но й се изсмях '' и други подобни съобщения.
Седнах отноео на дивана. Загледах се в бръмчащия телевизор. Картината му нещо се размъти.
Пибърсах очите си.
Аз плачех. След толкова години, аз плачех...
Завърших немската езикова гимназия, нали немския се считаше за технически език, руския задължителен, а френския втори език, език на модата и любоета.. Войник-преводач и на трите езика.
Приеха се студент. Тогава беше модерно размяна на студенти из Социалистическите страни, и като бъдещ текстилен инженер, заминах за ГДР, тъкачни станове и технология на облеклото.
Беше интересно, млади хора, идвахме групичка шест момчета и момичета в България на Черно море, после седмица на гости в къщи, после Балатон Унгария или Карлови Вари, и отново на стаж или в Университета. Бяхме задружни. Свободната любов тогава си пробиваше ...