(по мотиви от народния фолклор)
Камбаната на селската църква събуди всички необичайно рано. Дори петлите не бяха пропяли. Селото заприлича на рояк оси, чието гнездо е било изгорено. Хората хукнаха към църквата.
Попът, по долна риза, стоеше по средата на църковния двор и се кръстеше, като повтаряше: "Господи, помилуй!"
- Какво е станало, дядо пое? Защо камбаната бие толкова рано? - попита кметът, който влезе първи в църковния двор.
Отчето, обаче, продължи да се кръсти, без да отрони и дума повече. Тогава Герги, лудият, започна да крещи през смях: "С-стан-н! Гор-ре! С-стан-н!" Той сочеше към камбанарията и продължаваше да се смее. Насъбралите се селяни вдигнаха глави и това, което видяха ги изпълни с ужас. На камбаната беше седнал черен змей, с дълга опашка. Всеки път, когато замахнеше с нея, камбаната биеше, като на умряло. Около змея кръжаха голи пилета - навита. По-възрастните мъже и жени бяха чували от своите баби и дядовци приказки за такива създания, но никой не вярваше в тях до то ...