Било много, много отдавна. Змейове и змеици живеели безгрижно в красиви пещери, които те пробивали в скалите с един замах на силните си опашки. През деня събирали билки и корени и варели омайни смеси, от които добивали все повече сили. Често, докато изравяли корените, намирали скрито злато и го трупали в пещерите си, за да им свети през нощта. Вечер пък сядали на някоя поляна и си разказвали приказки. Само някои от тях - най-любопитните - се осмелявали да отлитат до близките села и да наблюдават живота на хората. Чудели се змейовете и змеиците на историите за тези странни същества, които страдали от развалена любов, разбито сърце и пропиляна младост. Някак си успявали да приемат, че на Земята имало живи същества, които се раждали, остарявали и умирали, въпреки че те били вечно млади и само пробождане в сърцето можело да отнеме живота им. До тогава, само един змей бил прободен така, но то било толкова отдавна, че останала само заръката да летят високо над дърветата. Когато времето им в ...