Разказ по легенда
Над скалите се процеди бледа пурпурна светлина, която обагри дърветата. Слънцето бавно пълзеше нагоре. Селото беше тихо, само тук-там се чуваше лай на кучета, в два-три двора пропя ранобуден петел, някъде се чу и шум от някаквa дребна "семейна" разпра между кокошки...
Вениамин още не бе заспал, след страшния сън, който го спохождаше вече трета поредна нощ... Вече не смееше да го споделя с майка си, или дядо си, защото старецът се вбесяваше, а тъжните, кошутени очи на вдовицата ставаха още по-влажни и угрижени от обикновено... Но все пак, кошмарното видение го измъчваше... не само нощем... Преследваше го и денем, докато ходеше с дядо си за дърва, а в гората имаше натрапливото усещане, че някаква гарга го преследва из сенките, нашепвайки му неясни слова, които той не разбираше... На моменти му приличаше на старата знахарка баба Жарка, и той не можеше да си обясни точно защо.
Детето трескаво отхвърли завивките и изтича в малката стаичка, дето се хранеха със семейството с ...