Беше прашен и задушен ден на 1983-та. Промените, които щяха да преобърнат живота на милиони в пределите на Великата страна вече се усещаха във въздуха, но в областния сибирски град всичко още си беше по старому и хората спокойно си носеха новите дрехи, усмихваха се един на друг и се поздравяваха по улиците.
Четиримата българи в общежитието играеха сварка и пиеха водка без мезе. Играта вървеше вяло, в общежитието се усещаше тежък мирис на цигари, прегоряла манджа и мухъл. Този извънреден почивен ден не радваше особено четиримата мъже.
Беше понеделник - 9-и май.
- Абе Митак, какво сме се завряли в тази дупка като мишки да жулим водка на гладно , пък хората навън празнуват , рускините са облекли секси роклички и няма с кого да танцуват по ресторантите. - каза Жоро, който се мислеше за най-големият хитрец в бригадата.
- Да бе, те само за нас размитат по ресторантите, сега за празника
местата сигурно са резервирани още преди месец. – отвърнаха му от компанията унило.
Митака, нисък посребрен ...