Не съм ù виждала лицето. Затова пък знам как изглежда знамето ù: гладък череп, побит на гръбначния стълб. Старешка кожа с кафяви петна гладко се е опънала върху черепа, а на тила стърчат няколко рехави снопчета тънки бели косми (като на белоглав орел). Знамето се върти около оста си, но не от вятъра; реагира на суетенето около линейката. А тя пък е спряла в края на градинката в късния нажежен следобед.

    Спира едно такси. От него излиза Роднината (така я наричат скупчения народ) и почти я наблъскват през отворената задна врата на линейката. Червенокосата лекарка не спира да нарича някого "миличък", вади запис на ЕКГ и обяснява, че няма показания за постъпване в болница.

      Знамето, в дрипавия си калъф, поляга на кушетката в линейката и го откарват до дома му.