Беше един от онези задушни юлски дни, когато слънцето безмилостно напичаше, изсмуквайки и последната глътка свеж въздух от дробовете на хората и в същото време обезводняваше всеки жив организъм, който имаше сега нещастието да бъде под оковите на неговите лъчи, които се стелеха из цяла София. Както винаги той се събуди късно, отне му половин час да си отвори очите и приблизително още толкова да стане и с една голяма и звучна прозявка да започне поредният ден от живота си. Знаеше, че днес е Събота, а това означаваше само едно – ден на разходка. Естествено, като всеки уважаващ себе си аристократ, чийто апартамент беше сгушен до Докторската градина, чувствуваше, че трябва да отдалечи своя милост от суматохата, примесена с леки нотки на суета, обедна глъчка, мирис на бензин и детски плач и да се отдаде изцяло на душевното си пречистване. Това наричаше разходките си с колелото по парковете и градинките на столицата, което беше превърнал в традиция, която стриктно спазваше от 12 години насам. ...