Част от пътниците се взираха през кръглите илюминатори, наслаждавайки се на прекрасната гледка. Самолетът се плъзгаше над море от пухкави бели облачета, а в далечината слънцето пръскаше златни отблясъци. От време на време се отваряше пролука в облачната пелена и отдолу се показваха зелени полета, набраздени със сивкавите ленти на магистралите. После слънцето се скри и гледката загуби много от чара си.

  Главният пилот Ник ДеСантис се отпусна в седалката си и потъна в мрачни мисли. Наскоро бе загубил петдесет и няколко хиляди долара на хазарт и банковата му сметка съвсем бе изтъняла, а трябваше да плаща за ипотеката на къщата и за обучението на двамата си синове, да не говорим, че жена му напоследък не се свенеше да прахосва пари за глупости. А сега на всичкото отгоре му предстоеше да направи нещо ужасно, нещо, което щеше да сложи край на безупречната му кариера. Каза си, че не бива да му пука, та нали му оставаха само няколко месеца до пенсията.

  Помощник–пилотът, който бе приказлив по природа, сега си мълчеше, явно усещаше, че шефът му не е на кеф.

  Главният пилот усещаше, че съвсем скоро ще настъпи удобен момент. Не сгреши. Десет минути по–късно помощникът се размърда в стола си и каза:

  – Ще отскоча до тоалетната.

  ДеСантис кимна и се загледа в светлото петно на хоризонта, което бележеше мястото, където се бе скрило слънцето. Сърцето му заблъска ускорено, пораждайки неприятно чувство за пулсиране в гърлото. Моментът наближаваше.

  Помощник–пилотът излезе от кабината. ДеСантис изчака десетина секунди, после стана и заключи вратата. Сега вече бе сам и можеше да прави каквото си поиска. Седна на мястото си, след което завъртя рязко руля, карайки самолета да се наклони силно на една страна. Придърпа микрофона към устата си, прокашля се и каза:

  – Уважаеми пътници, моля за внимание! Възникна технически проблем, за който съм длъжен да ви информирам! Моля закопчайте коланите си и запазете спокойствие! Повтарям, запазете спокойствие! Единият от двигателите отказа поради повреда в горивната система. Налага се аварийно кацане, но теренът е равнинен и вярвам, че ще успея да приземя машината успешно. Но очаквайте голямо разтрисане, ха–ха! Хора, прегърнете близките си и се молете на Бог!

  Отново завъртя руля и форсира двигателите, за да придаде драматичност на ситуацията. Откъм салона за пътници се чуха писъци, а  помощник–пилотът вече блъскаше по заключената врата. Миниатюрната камера, монтирана от една от стюардесите, хващаше с невероятна точност реакциите на пасажерите.

  Някои се блещеха и хапеха нервно устни, други кършеха ръце, трети се държаха за сърцето. Една жена на средна възраст отправяше страстни молитви към Бог, пискливият й глас човъркаше в мозъците на всички и допълнително засилваше паниката. Мъж на преклонна възраст, очевидно страдаш от куп болести, забели очи и припадна. В дъното на салона две деца ридаеха жално, а майките им отчаяно се опитваха да ги успокоят. Бледи като мъртъвци мъже говореха успокоително на съпругите си. Някакъв татуиран тийнейджър се хилеше като идиот и правеше странни жестове с длани, сякаш бе рап певец, изнасящ концерт. Върху пътеката между седалките се разплиска струя повръщано. Част от личния багаж на пасажерите се разхвърча, поради клатушканията, предизвикани от главния пилот. Объркан до полуда, помощник–пилотът продължаваше да блъска по вратата на кабината. От време на време обръщаше назад глава и започваше да каканиже успокоителни слова, но никой не му обръщаше внимание. Цареше пълна паника. Само една двойка влюбени не се подаваше на страха, поне така изглеждаше на пръв поглед. Държаха се за ръце и се целуваха страстно, сякаш за тях времето бе спряло. Стюардесите се опитваха да внесат спокойствие, но не им се удаваше.

  После всичко приключи, също толкова неочаквано, както и бе започнало. Самолетът се стабилизира и двигателите му престанаха да бучат. Пасажерите започнаха да се споглеждат и да задават въпроси, все още не им се вярваше, че най–лошото се е разминало.

  Ник ДеСантис отвори вратата на кабината и помощник–пилотът влетя като хала вътре. Лицето му бе зачервено от гняв.

  – Какво правиш, по дяволите? Що за глупост беше това, защо предизвика такава паника? Да не си се побъркал!

  – Всъщност, да, побъркал съм се, нещо ми прещрака в един момент. Съжалявам. Напоследък не се чувствам много добре. Това и ще кажа на комисията, която ще разследва случая.

  – Стани веднага от пилотското място!

  ДеСантис се подчини. Помощник– пилотът включи микрофона и започна да успокоява пасажерите. Като причина за инцидента посочи „проблем с главния пилот”.

  ДеСантис се усмихна криво. Тъжно му бе, че приключва кариерата си на пилот по такъв срамен начин. Но наградата си струваше. Беше направил каквото изискаха от него и в банковата му сметка не след дълго щеше да цъфне впечатляващата сума от 300 000 долара.