. Вероятно всеки от нас нощем е вдигал главата си към небето и се е поддавал на очарованието на звездите ... Според великия философ Сенека - ‘Ако на Земята остава само едно място, от което да се виждат звездите, всички хора ще се стремят към това място‘… И аз се устремих преди време в късна юлска вечер, семейно, по следите на моя бащин род, към дядовото ни колибище - на високия връх ... Отвън на чудесната трева, край щурците с приспивните им трели - легнахме, но не можех да заспя като половинката ми, уви ... Взирах се в едрите ярки звезди високо горе в небето и те, като вълшебници, тъй ме омагьосваха и приковаваха ... Боже, каква красота! Велика!... А все по-ярки май, ставаха звездите ... И ми се струваше, че съм в някакъв огромен амфитеатър - съвсем безмълвна и бездиханна ... Сякаш се сливах с природата наоколо, с цялата безкрайна Вселена, съзнавайки, все пак, че съм малка частичка от тях, (за което вече ме подсещаха и комарите) ... Ала дали можех да откъсна очите си от необятната неб ...