Звигоите били дребни същества, непопулярни в почтените среди. Смятали себе си за най-добрите оракули в Склъч и ходели с дълги черни роби, безвкусно изрисувани със зелени звезди. Залепвали си фалшиви бради (по рождение били кьосета), а на главите им се мъдрели островърхи картонени шапчици, с които отдалече приличали на обърнат сладолед. Блещели се на всеки срещнат, бръщолевели за „наближаващ Апокар?!ипсис“ (да, именно АпокаРипсис, не е печатна грешка) и обгръщали невежеството си в такава мистериозност, щото всеки, влязъл за пръв път в досег с тях, се хващал на уловката им. Всъщност никой, който им доверял бъдещето си, не прокопсал, но това не пречело на звигоите да заливат улиците на Склъч с рекламни транспаранти. Освен, че закривали фасадите на половината сгради обаче, реклами от сорта на "Имаш камъни в бъбреците? Ела при нас, ние ще ти кажем колко още ти остава, ха-ха-ха!" не допринасяли с нищо за доброто настроение, въпреки видимият опит за ведрост в посланието. Единственото им умени ...