9 янв. 2021 г., 09:20

Звукът на нечовешкия ужас 

  Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
428 1 1
3 мин за четене

  Тук ще опиша накратко събитията, довели до пълния крах на моето самосъзнание. Надявам се читателят да не ме помисли напълно за полудяла,  а и ако е така, нека той сам се увери като се свърже с мен, за да му дам координатите на ужасяващото местонахождение....

 

   Преди две години със семейството ми заминахме на почивка в Шотландия. За дестинация бяхме избрали едно почти безлюдно,но много красиво село, което изглеждаше страхотно на снимките в интернет. Хотелът, който резервирахме, също изглеждаше добре.

  Ужасът обаче тепърва предстоеше.

 Когато пристигнахме, той беше празен, нямаше никого. Всичко изглеждаше тъмно и мрачно. Ключовете за стаята бяха оставени на рецепцията. Взехме ги и влязохме. Стаята беше дори по-лоша от рецепцията. Всичко бе в паяжини, по леглата имаше странни петна. Вратата нямаше ключалка, а прозорците имаха пукнатини. Тъй като нямаше къде другаде да спим, защото вече се беше стъмнило достатъчно, решихме да нощуваме там, а на следващия ден да отидем до най-близкия град и да отседнем в нормален хотел.

 Но кошмарът, който ни причакваше зад ъгъла, бе решил да осуети плановете ни.

 Когато отидохме по леглата, мислейки си че в този хотел няма и жива душа, чухме странни стъпки. Всички бяхме парализирани от страх, не знаехме какво да правим.

 Бяхме сложили здрав скрин пред вратата, защото нямаше ключалка. Докато стъпките звучаха все по-силно и по-силно, дръжката на вратата започна да се върти. Някой искаше да влезе. Заедно с опита да отвори вратата, непознатият издаваше звуци, каквито никога досега не бяхме чували. Баща ми стана и се насочи към мястото, откъдето идваха звуците, но майка ми го хвана и с умолителен поглед успя да го спре от това, което възнамеряваше да стори. Единственото разумно нещо, което решихме да направим, бе да мълчим, докато непознатото същество, което изобщо не звучеше като човек, не се откаже и си тръгне.

 За около 30 минути,

ужасяващото чудовище усилено се опитваше да отвори вратата, издавайки своите нечленоразделени звуци, но благодарение на здравия скрин, не успя. Изведнъж всичко затихна. Явно то се бе отказало.Чухме стъпките му как се отдалечават. След това останахме будни до сутринта, молейки се повече да не чуем онова, което силно се надявахме да бе плод на нашите уморени съзнания.

  Събрахме си багажа и с много усилия, ужасени от страха, че съществото все още може да обикаля хотела, напуснахме кошмарната сграда, с бързи и тихи стъпки.

 Без да кажем и дума, по общо съгласие, напуснахме не само селото, а и страната. По време на цялото пътуване, никой от нас не проговори, всички бяхме съсипани от това преживяване.

 Какво беше това създание, беше ли изобщо човек? Спомням си добре звука, който излизаше от устата му - смесица от жабешко крякане и вой на кит. Не. Това със сигурност не бе човешко същество.

  Каквото и да беше това чудовище, никога няма да разберем дали то продължава да броди из изоставения хотел. И до ден днешен, когато заспивам вечер, чувам онези нечовешки звуци, които ме приканват зловещо. Ходя насън от тогава. Често се събуждам права, пред вратата на стаята си. Дали съм полудяла, не мога да кажа, а и ме е страх, че ако споделя, ще ме вкарат в лудница, а това със сигурност не желая, поради огромното желание да завърша успешно Медицинския университет.

 Няма и вечер, в която да не чувам ужасяващите крясъци, няма и вечер, в която да не се опитвам, против волята си, да стигна до първоизточника на тези космически звуци. 

 

 

 

© Белослава Танчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Еми така е, друго си е по българските земи,но пък малко разнообразие от време на време няма да навреди (не и в този случай де 😂😂).
    Просто Лъвкрафт в повече ми е дошъл,но пък малко си разнообразих ежедневието с това,което написах.
Предложения
: ??:??