Замъкът на Лотар също бил обвит от чувство на тъга. От мига, в който той напуснал езерото, вече не се чувствал добре. Обикалял безсмислено по дългите коридори и сам си задавал въпроси, на които не намирал отговор. Някакво съмнение го измъчвало и го карало да е неспокоен. Лотар се преобразил, превърнал се в напълно друг човек, с неясни спомени и объркани мисли. В главата му се настанило огромно синьо петно, което замъглило съзнанието му. „Не... това е доста неясно… какво пропускам?! Нещо ми се изгуби от погледа - там, на брега на езерото?!" – чудел се сам той.
След като не намерил покой, Лотар извел коня си и се метнал пъргаво върху него. Препуснал обратно по широката долина, после минал през гората и така, докато езерото се появило пред очите му. Върнал се на същото място, където предишния ден отседнал за кратка почивка. Точно тук нещо му се изплъзвало от мислите. Лотар внимателно разгледал околността. С поглед разлистил дребните храсти, папратите, дори вълните на езерото, галени от пр ...