Когато запъхтеният Джесъп се върна в стаята, господарят му дори не бе помръднал от леглото с глава провиснала между раменете. Момчето тихо се приближи и се поклони леко.
- Много съжалявам, милорд. Тя успя да избяга. Никога не съм смятал, че една фуста може да тича толкова бързо.
- Мери си приказките, Джес! – изръмжа мъжът и хвърли строг поглед на пажа си, от което обаче момчето само изду бузи.
- Ама тя е проста слугиня, господарю.
- И точно тази „проста слугиня“ се погрижи за раните ми, докато ти се беше запилял бог знае къде.
- Боже мой! Какво е направила глупавата фуста!?
Джесъп едва не подскочи и се спусна към господаря си, а на лицето му се изписа тревога. Тъкмо когато коленичеше една голяма ръка сграбчи устата му, вдигайки брадичката му рязко нагоре. Две строги сиви очи се впиха в неговите, карайки мравки да пропълзят по гърба на момчето.
- Я ми кажи, Джес, дали няма да е добра идея да изплакна мръсната ти уста със сапун, щом си толкова настоятелен?
- Съшауяуам, миуоуъд! Няма дъ с ...