21 июл. 2005 г., 19:59

Зъбобол 

  Проза
2540 0 7
1 мин за четене
То не е за приказка. Цяла нощ не съм спал от зъбобол.
Отивам в поликлиниката, 10 зъболекарски кабинета и пред 9 народ, народ... Само пред 10-тия никой. Почуквам за всеки случай и се отваря. Влизам, сядам и казвам:
- Майни го този зъб, че оскотях от болка.
- Кой? - е въпросителното отсреща.
- Последен горен дясно, точно до непоникналия мъдрец - отговарям професионално аз и отварям уста.
- О, той се клати - установява тя с разбиране...
- Клати се, ама не пада - гледам аз умолително - ша го вадим ли?
- Ти какво, да не искаш да ти посадя нов? С упойка или без? - затрупва ме с въпроси...
- Как без упойка - изфъфлям и установявам, че съм сбъркал стаята, ама късно...
- Щото те пенсионерите нали нямат пари, понякога пестят - зашеметява ме отговора и.
- С упойка е 15 лв, а без упойка 7.
- Може ли с две упойки? - прошепвам умолително. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Все права защищены

Предложения
: ??:??