Зъболекарите също плачат
Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет.
- Влизай, влизай! - чу звънкия глас на медицинската сестра.
Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба на завода и хората я имаха за повече от роднина. Беше весела, забавна и приемаше присърце болките им. С нескрита симпатия посрещна преди две лета новата зъболекарка. Доктор Ина Алексова беше разпределена за три години в малкия балкански град и сестрата се стараеше самоотвержено да ú помага в адаптацията.
- Как се казвате? - с нескрито любопитство Ина вдигна поглед към смутено пристъпващия от крак на крак пациент.
Строен, красив младеж, с открит поглед. Алпинист. Когато минаваше вечер по главната или влизаше в кафенето на централния площад, задължително го съпровождаха мечтателните погледи на момичетата ...
- Радин - с присвита от болка уста промълви той и се отпусна примирено на стола.
- Ха ...