ГЛАВА 9
СЪБУЖДАНЕ
Когато се събудих, беше вече светло. "Защо вéстите* (*вéсти - жени, които могат да ведат, т.е. да знаят нещата отвътре) не ме извикаха да посрещаме слънцето?", - помислих си аз и погледнах към техния лагер. И, о ужас - палатките ги нямаше. Не може да бъде, сигурно се шегуват с мен. Играта продължава, - утешавах се аз, но разбирах: край! Точка! Играта свърши! Оставаха ми два дена до тръгването. Преместих палатката си на мястото на техните палатки, и ми се струваше, че някаква част от вéстите е останала тук, на пясъка, и аз с тялото си се опитах да я приема в себе си. Сутрин и вечер ходех на хълма да посрещам и изпращам слънцето. Опитвах се да получа отговор на своите въпроси. Не можех, обаче, да влезна в състоянието, което постигах при вéстите.
* * *
Двадесети август беше моят първи работен ден след отпуската. Нямах никакво желание да ходя на работа. Прав беше Добриня, работата - това е робски труд. Действително се чувствах роб. И с особена сила след отпуската. Поради ...