I don’t wanna talk
About the things we’ve gone through
Though it’s hurting me
Now it’s history
I’ve played all my cards
And that’s what you’ve done too
Nothing more to say
No more ace to play
The winner takes it all
The loser standing small
Beside the victory
That’s her destiny
I was in your arms
Thinking I belonged there
I figured it made sense
Building me a fence
Building me a home
Thinking I’d be strong there
But I was a fool
Playing by the rules
The gods may throw a dice
Their minds as cold as ice
And someone way down here
Loses someone dear
The winner takes it all
The loser has to fall
It’s simple and it’s plain
Why should I complain.
But tell me does she kiss
Like I used to kiss you?
Does it feel the same
When she calls your name?
Somewhere deep inside
You must know I miss you
But what can I say
Rules must be obeyed
The judges will decide
The likes of me abide
Spectators of the show
Always staying low
The game is on again
A lover or a friend
A big thing or a small
The winner takes it all
I don’t wanna talk
If it makes you feel sad
And I understand
You’ve come to shake my hand
I apologize
If it makes you feel bad
Seeing me so tense
No self-confidence
But you see
The winner takes it all
The winner takes it all......
....................................................................................................................
Не искам да говоря
за нещата, през които минахме.
Мислех, че ме наранява,
сега е само история.
Изиграх всичките си козове,
ти също.
Не остана какво да си кажем,
нямам повече скрити козове.
Победителят взима всичко,
загубилият си остава малък.
Зад победата
това е нейната съдба.
Бях в прегръдките ти,
мислейки си, че принадлежа на тях.
Открих, че е имало смисъл,
построяването на огради,
това че ми направи дом.
Мислех си, че ще бъда силна там,
Но бях глупачка,
че играх по правилата.
Боговете си хвърлят зарове,
сърцата им са студени като лед,
а някой там долу
губи своята любима.
Победителят взима всичко,
загубилият трябва да падне.
Просто е и ясно,
защо тогава трябва да се оплаквам…
Но кажи, целува ли те,
както аз те целувах?
Чувстваш ли се по същия начин,
когато тя изрича името ти?
Някъде дълбоко в себе си
трябва да знаеш, че ми липсваш,
но какво мога да направя,
правилата трябва да се спазват.
Съдиите ще решат,
чувствата ми трябва да си останат в мен.
Зрителите на шоуто
винаги остават пасивни.
Играта започна отново-
любим или приятел,
нещо голямо или незначително,
победителят взима всичко.
Не искам да говоря,
ако те натъжавам
и разбирам,
ти дойде да ме поздравиш.
Извинявам се,
Ако те карам да се чувстваш зле,
виждайки ме толкова напрегната,
без никакъв самоконтрол.
Но ще видиш
победителят взима всичко,
победителят взима всичко…
© Теодора Петрова Все права защищены