Sanremo 2012

------------------------------------------------

Ариза - Нощта

Санремо 2012

---------------------------------------------------------------

Autori: Giuseppe Anastasi

-------------------------------------------------------------------------

Автори: Джузепе Анастази

-----------------------------------------------------------------------------------

Non basta un raggio di sole in un cielo blu come il mare,
perché mi porto un dolore che sale, che sale,
si ferma sulle ginocchia che tremano, e so perché.

E non arresta la corsa, lui non si vuole fermare,
perché è un dolore che sale, che sale e fa male,
ora è allo stomaco, fegato, vomito, fingo, ma c'è...

E quando arriva la notte 
e resto sola con me,
la testa parte e va in giro 
in cerca dei suoi perché.
Né vincitori, né vinti, 
si esce sconfitti a metà.
La vita può allontanarci,
l'amore continuerà.

--

Lo stomaco ha resistito anche se non vuol mangiare.
Ma c'è il dolore che sale, che sale e fa male.
Arriva al cuore, lo vuole picchiare più forte di me.

Prosegue nella sua corsa, si prende quello che resta
ed in un attimo esplode e mi scoppia la testa,
vorrebbe una risposta, ma in fondo risposta non c'è.

E sale e scende dagli occhi.
Il sole adesso dov'è?
Mentre il dolore sul foglio è
seduto qui accanto a me.

Che le parole nell'aria
sono parole a metà,
ma queste sono già scritte
e il tempo non passerà.

--

Ma quando arriva la notte, la notte 
e resto sola con me,
la testa parte e va in giro 
in cerca dei suoi perché.
Né vincitori, né vinti, 
si esce sconfitti a metà.
La vita può allontanarci, l'amore poi

continuerà.

--

E quando arriva la notte, la notte
e resto sola con me,
la testa parte e va in giro 
in cerca dei suoi perché.
Né vincitori, né vinti, 
si esce sconfitti a metà.
L'amore può allontanarci, la vita poi

continuerà.
 

Continuerà.

Continuerà.

---------------------------------------------------------------------------------------------

Не стига лъч светлина в морскосиньо небе,

защото нося в себе си една болка, която расте, която расте,

спира се на треперещите колене, и знам защо.

Но не спира своя бяг, тя не иска да спре,

защото е една болка, която расте, която расте и боли,

сега е на стомаха, черния дроб, повдига ми се, но тя си стои...

И когато дòйде нощта

и остана сама със себе си,

умът ми полита и пътува

в търсене на причина една.

Нито победители, нито победени,

излизаме наполовина разгромени.

Животът може един от друг да ни отдалечи,

но любовта ще продължи.

--

Стомахът устоя, макар че не иска храна.

Но има една болка, която расте, която расте и боли.

Спира се в сърцето, иска с удар да го нарани по-силно, отколкото аз бих.

Продължава своя бяг, взима със себе си и останалото дори

и в един миг избухва и избухва умът ми,

иска отговор, но отговор няма.

И расте, и от очите пада.

Слънцето къде е сега?

Болката на листа

седнала до мен е сега.

Защото думите в етера

са думи наполовина,

но вече написани са

и времето няма да мине.

--

Но когато дòйде нощта, нощта

и остана сама със себе си,

умът ми полита и пътува

в търсене на причина една.

Нито победители, нито победени,

излизаме наполовина разгромени.

Животът може един от друг да ни отдалечи, но любовта

ще продължи.

--

И когато дòйде нощта, нощта

и остана сама със себе си,

умът ми полита и пътува

в търсене на причина една.

Нито победители, нито победени,

излизаме наполовина разгромени.

Любовта може един от друг да ни отдалечи, но животът

ще продължи.

Ще продължи.

Ще продължи.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=PWu71JMwGWE