АЗ НЕ ЗНАЕХ ЗА МЪЛЧАНИЕТО
Автор: Зоран Якимоски
не знаех за мълчанието
което като стълб растеше сред пейзажа
и заради което раненото небе
оставаше без сън
не знаех за гнева
който разрушава всичко пред себе си –
като пролетен ручей препуска насреща,
носейки душите домовете държавите...
един владетел напразно притиснат за трона
викаше:
„аз съм Луи Шестнадесети, аз съм Луи Шестнадесети!!!”
подът под краката му ставаше син
а небето червено
не знаех за угасналата любов
въпреки че отдавна
никой не пише елегия в замъка Дуино
въпреки че думите бяха секнати и сепнати
та просторът до болка е озвучен
от недоизказаност
Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми преводен алманах на съвременна македонска поезия от македонски на български език, (2016).
Думи за автора:
ЗОРАН ЯКИМОСКИ
Зоран Якимоски е роден на 1.11.1968 г. във Велестово (Охрид, Р. Македония). Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Автор е на шест поетични книги: „Граматика на поривите”, „Съвършена тишина”, „Неизречената дума”, „Божествено море”, „Влажна месечина” и „Няма нищо недостижимо”. Негови стихове са преведени на десетки чужди ези ци, а самият автор превежда от български и хърватски на македонски език. Представен е в редица антологии, публикувани в Македония и чужбина. Носител е на множество награди, а освен поезия периодично публикува и критика. Член е на Дружеството на писателите на Македония.
© Латинка-Златна Все права защищены
който разрушава всичко пред себе си –
като пролетен ручей препуска насреща,
носейки душите домовете държавите"
Усетих болката...