Аз никога не вярвах във миражи

              Аз никога не вярвах на миражи

                Не стягах куфари за бъдещият рай

               Лъжата нашите учители изяде

               И ги изплю около Магадан.

                 И от невежите не бях различен

                 Ако се различавах – малко бе.

                 В мен Будапеща не остави нищо,

                 Не пръсна Прага  моето сърце

                 А бяхме буйни и в живота и на сцената 

                 Объркани, момчета, засега

                 Но скоро всички нас ще забележат

                 Ей кой е против?

                               Ще яде пердах!

                 Но чувствахме - опасност предстоеше

                 преди началото на студовете.

                 Безсрамна курва истината беше.

                 Заключваше  душите с катинар

                 Разстрелите за нас не бяха в сила,

                ала живяхме без да вдигаме глава.

                 Деца на страшно време за Русия

                 Безвремието водка вля във нас.

                          © Емил Петров. Превод, 2009   

Я никогда не верил в миражи   

Я никогда не верил в миражи,

В грядущий рай не ладил чемодана, -

Учителей сожрало море лжи -

И выплюнуло возле Магадана.

И я не отличался от невежд,

А если отличался - очень мало, -

Занозы не оставил Будапешт,

А Прага сердце мне не разорвала.

А мы шумели в жизни и на сцене:

Мы путаники, мальчики пока, -

Но скоро нас заметят и оценят.

Эй! Против кто? - Намнем ему бока!

Но мы умели чувствовать опасность

Задолго до начала холодов,

С бесстыдством шлюхи приходила ясность -

И души запирала на засов.

И нас хотя расстрелы не косили,

Но жили мы, поднять не смея глаз, -

Мы тоже дети страшных лет России,

Безвременье вливало водку в нас.