Превод: Мария Шандуркова
БЕДА
Носих своята Беда
по леда на пролетта.
Лед се спука, а душа - се откъсваше,
тръгна с камък под вода,
а пък тежката Беда
залови се за леда, не се пускаше.
И от този ден Беда
търси ме накрай света.
С нея клюките вървят, за да сплетничат.
А защо аз не умрях ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.