Brad Paisley - whiskey lullaby

She put him out like the burnin' end of a midnight cigarette 
She broke his heart he spent his whole life tryin' to forget 
We watched him drink his pain away a little at a time 
But he never could get drunk enough to get her off his mind 
Until the night 
 
He put that bottle to his head and pulled the trigger 
And finally drank away her memory 
Life is short but this time it was bigger 
Than the strength he had to get up off his knees 
We found him with his face down in the pillow 
With a note that said I'll love her till I die 
And when we buried him beneath the willows 
The angels sang a whiskey lullaby 

The rumors flew but nobody knew 
How much she blamed herself 
For years and years she tried to hide 
The whiskey on her breath 
She finally drank her pain away 
A little at a time 
But she never could get drunk enough 
To get him off her mind 
Until the night 

She put that bottle to her head and pulled the trigger 
And finally drank away his memory 
Life is short but this time it was bigger 
Than the strength she had to get up off her knees 
We found her with her face down in the pillow 
Clinging to his picture for dear life 
We laid her next to him beneath the willows 
While the angels sang a whiskey lullaby

                     Приспивна уиски песен

Тя го изхвърли като изгаряща цигара посред нощ,

тя разби сърцето му, той прекара целия си живот опитвайки се да забрави.

Гледахме го как пропива болката си малко по малко,

но той така и не се напиваше достатъчно за да я изхвърли от ума си,

до нощта в която...

Удари бутилката в главата си и дръпна спусъка

и най–накрая пропи паметта си.

Живота е кратък но този път беше голям.

Тогава със силата която имаше за да се изправи на колене,

го намерихме с лице във възглавницата

с бележка ''Ще я обичам до края на живота си''.

Когато го погребахме под върбите

ангелите пееха приспивна уиски песен.

Слуховете летяха,ни никой не знаеше,

колко тя се обвиняваше.

С години и години тя се опитваше да скрие

уискито в дъха си.

Най–накрая пропи болката си

малко по малко.

Но така и не се напиваше достатъчно

за да го изхвърли от ума си.

До нощта в която...

Удари бутилката в главата си и дръпна спусъка

и най–накрая пропи паметта си.

Живота е кратък но този път беше голям.

Тогава със силата която имаше за да се изправи на колене,

я намерихме с лице във възглавницата,

прилепена за неговата снимка за цял живот.

Когато я погребахме под върбите,

ангелите пееха приспивна уиски-песен.