Chris Rea - The Road To Hell (Full version)

Stood still on a highway
I saw a woman
By the side of the road
With a face that I knew like my own
Reflected in my window
Well she walked up to my quarterlight
And she bent down real slow
A fearful pressure paralysed me
In my shadow

She said "Son, what are you doing here?
My fear for you has turned me in my grave"
I said "Mama, I come to the valley of the rich
Myself to sell"
She said "Son, this is the road to Hell"

On your journey 'cross the wilderness
From the desert to the well
You have strayed upon the motorway to Hell

Well I'm standing by a river
But the water doesn't flow
It boils with every poison you can think of
And I'm underneath the streetlights
But the light of joy I know
Scared beyond belief way down in the shadows
And the perverted fear of violence
Chokes a smile on every face
And common sense is ringing out the bells
This ain't no technological breakdown
Oh no, this is the road to Hell

And all the roads jam up with credit
And there's nothing you can do
It's all just bits of paper
Flying away from you
Look out world take a good look
What comes down here
You must learn this lesson fast
And learn it well
This ain't no upwardly mobile freeway
Oh no, this is the road to Hell


Пътят към ада (пълна версия)


Стоя неподвижно на магистралата.
Видях жена
от към страната на пътя.
С лице познато ми, като моето собствено
отразявайки се в моя прозорец.
Тя се приближи до страничните светлини
и се наведе много бавно.
Напрежение и страх ме парализираха
в моята сянка.

Тя ми каза: "Сине, какво правиш тук?
Страховете ми по теб, ме обърнаха в гроба"
Аз отвърнах: "Мамо, дойдох в долината на богатите
себе си да продам"
Тя каза: "Сине, това е пътят към ада"

В своето пътуване прекосявайки пустоща
от пустинята към кладенеца.
Ти си се отклонил по пътя към ада.

Е ,стоя си край реката,
но водата не тече,
тя кипи със всяка отрова, за която можеш да си помислиш.
Аз съм под уличната лампа, 
но Светлината на радост, която познавам,
уплашена пропада по неверния път на сенките.

И изопаченият страх от насилие,
изтрива усмивката от всяко лице
и здравият разум позвънява на камбаната.
Това не е никаква технологична разруха.
О, не, това е пътят към ада...

И всички пътища са блокирани,
а ти не можеш да направиш нищо...
Всичко е като късчета хартия,
отлитайки надалеч от теб.
Погледни светът навън, погледни го добре.
Какво става тук долу.
Трябва да научиш урока си бързо... и го научи добре!
Това не е издигаща подвижна магистрала.
О, не, това е пътят...
Казах че това е пътят...
Това е пътят към ада.

Светльо.