Проклятието
Пластмасови игли в кожата ми,
не ме питай за какво са.
Няма следа, освен болката и шокът.
Завърза ме за леглото, за да ми се присмееш.
Клепачите ми са широко оворени,
за да виждам всичко, което правиш.
Цялата тази течност в очите ми.
Ела в светът ми, приятелю, ако посмееш... проклятието!
Припев: Реалността ти е объркана.
И сякаш не забелязваш,
всичко това, което ми причиняваш не може да ме докосне психически! ...