Die Linde blühte, die Nachtigall sang,
Die Sonne lachte mit freundlicher Lust;
Da küßtest du mich, und dein Arm mich umschlang,
Da preßtest du mich an die schwellende Brust.
Die Blätter fielen, der Rabe schrie hohl,
Die Sonne grüßte verdrießlichen Blicks;
Da sagten wir frostig einander: „Lebwohl!“
Da knixtest du höflichst den höflichsten Knix.
Heinrich Heine
извори:
https://de.wikisource.org/wiki/Die_Linde_bl%C3%BChte,_die_Nachtigall_sang
https://www.staff.uni-mainz.de/pommeren/Gedichte/BdL/Lyr-25.html
...........................................................................................................................
опит за превод на тази Хайнева творба:
Пя славей, цъфна липа; слънце ни
в смях, страст и радост сия в своя път;
с ръка ти обви ме, с целувка плени
и мен сля със своята пърхаща гръд.
Бе листопад, гарван грачеше „Грааа!...“
и мрачно слънце ни с хлад поздрави;
и всеки от нас с тебе „Сбогом!“ избра,
и ти ме с поклон най-учтив удиви.
© Стоян Минев Все права защищены
ВИНОВНИК за този опит за превод на тази Хайнева творба е
Майстора - maistora (Красимир Тенев) , който ме препрати към един от линковете, където е пупликувано в Интернет това стихотворение -
https://www.staff.uni-mainz.de/pommeren/Gedichte/BdL/Lyr-25.html .
Без тази подсказка може би нямаше да стигна никога да това стихотворение на Хайне.
Благодаря ти, Майсторе - maistora (Красимир Тенев)!