Дима Билан
Осень
Дожд и снег на дворе
Как всегда в ноябре
Ночью плачет душа
Дни уходят спеша
Эта осень с неба бросит
Крик последних журавлей
Нас по жизни ветер носит
С каждым годом все сильней
Эти дни как наважденье
Эти дни на сердце - боль
Это черное виденье
Вновь печалит нас с тобой
Словно в море корабль
Тонет сердце в дожде
Эта боль так стара
Не утопишь в воде
Есен
Дъжд и сняг навън,
както винаги през ноември.
През нощта плаче душата.
Дните си отиват бързо.
Тази есен от небето хвърля
вика на последните жерави.
Нас по живота вятърът носи,
с всяка година все по-силен.
Тези дни като призрак,
тези дни, на сърцето - болка,
това черно видение
отново ни натъжава нас с теб.
Като кораб в морето
тъне в дъжда сърцето.
Тази болка е така стара,
няма да я удавиш във вода.
© Деметра Все права защищены