Една перфектна роза

Едничко цвете прати той след сетна среща.

      Най-нежен пратеник му беше този:

уханен, крехък, чист, пропит с роса гореща –

      една перфектна роза.

Езикът знаех аз на мъничкото цвете;

      „Във всеки цвят”, шептеше то „аз обич нося.”

Любов избрала си за негов амулет бе

      една перфектна роза.

Защо не проговори никому сърцето

      с една перфектна лимузина – туй ми е въпроса?

А вечно да ми пращат пусти мой късмет е

      една перфектна роза.

DOROTHY PARKER

One perfect rose

A single flow’r he sent to me, since we met.

      All tenderly his messenger he chose;

Deep-hearted, pure, with scented dew still wet –

      One perfect rose.

I knew the language of the floweret;

      “My fragile leaves,” it said, “his heart enclose.”

Love long has taken for his amulet

      One perfect rose.

Why is it no one ever sent me yet

      One perfect limousine, do you suppose?

Ah no, it’s always just my luck to get

      One perfect rose.

1937