Една перфектна роза
Едничко цвете прати той след сетна среща.
Най-нежен пратеник му беше този:
уханен, крехък, чист, пропит с роса гореща –
една перфектна роза.
Езикът знаех аз на мъничкото цвете;
„Във всеки цвят”, шептеше то „аз обич нося.”
Любов избрала си за негов амулет бе
една перфектна роза.
Защо не проговори никому сърцето
с една перфектна лимузина – туй ми е въпроса?
А вечно да ми пращат пусти мой късмет е ...