A FAIRLY SAD TALE                           
by Dorothy Parker                                      

I think that I shall never know                     
Why I am thus, and I am so.                        
Around me, other girls inspire                      
In men the rush and roar of fire,                  
The sweet transparency of glass,                  
The tenderness of April grass,                      
The durability of granite;                              
But me- I don"t know how to plan it.           

The lads I"ve met in Cupid"s deadlock         
Were- shall we say?- born out of wedlock.  
They broke my heart, they stilled my song,
And said they had to run along,                   
Explaining, so to sop my tears,                     
First came their parents or careers.               
But ever does experience                             
Deny me wisdom, calm, and sense!             
 

Though she"s a fool who seeks to capture    
The twenty-first fine, careless rapture,         
I must go on, till ends my rope,                    
Who from my birth was cursed with hope.  
A heart in half is chaste, archaic;                  
But mine resembles a mosaic-                      
The thing"s become ridiculous! 
Why am I so? Why am I thus?  
 

НАПРАВО ТЪЖНА  ИСТОРИЯ
Дороти Паркър

Аз никога не ще да проумея май
защо такава съм, защо съм тъй открай?
Край мен момичета се вдъхновяват
от свалки мъжки и любовен пламък,
от свежата прозирност на стъклата,
от нежността априлска на тревата,
и трайността извечна на гранита…
Аз някакси не мога в туй да вникна!

Момчетата, що срещах в миг любовен,
все копелета бяха безподобни.
Сърце разбиха ми и песента ми секна –
все казваха че трябва да напреднат,
а аз преглъщах сълзи и химери – 
че важни бяха род и кариери…
И трупам опит жалък и безмислен,
загърбвайки покой, поуки, смисъл!
 

Макар глупачка да съм, търсеща да хване          
с възторг безгрижен щастието отрано,
да продължа аз трябва по въжето,
от раждането ми с очакване проклето…
Сърцето ми – уж чисто, архаично,
от чувства на мозайка е прилично…
Абсурдно вече стана всичко май!...
Защо такава съм, защо съм тъй – открай?!

Превод: Д.Г.