Ех, Земя, ти пак летиш към есен!
превод: Красимир Тенев
Ех, Земя, ти пак летиш към есен!
С теб и аз натам ще полетя!
Юпитер с какво ли пък зает е? –
За какво му трябва есента?
Пак вали. И слънцето отслабва.
Вехнат, падат жълтите листа.
Кой твърди, че не е наша работа? –
Чезне култовата красота!
Лято! Моля те, ела обратно!
Стине пак душата ми без теб.
Всичко в тоя свят е безвъзвратно! –
И вървим сред шýма в листен склеп.
= = = = = = = = = = = = = = =
Шар земной, опять летишь ты...
Валерий Алалыкин
Шар земной, опять летишь ты в осень!
И с тобою я лечу туда!
Чем же вдруг Юпитер озабочен? ;
Ну какая в осени нужда?
Вновь дожди. И солнце охладело.
Увядает, падает листва.
Кто сказал: не наше это дело? –
Жизнь теряет прелесть божества!
Лето! Я прошу, вернись обратно!
Стынет снова без тебя душа.
Жаль, что в жизни всё так невозвратно! -
И бредём мы, листьями шурша.
© Красимир Тенев Все права защищены
Не е буквален. Предлагате строфа с два аритмични стиха, една бедна и една компромисна откъм правопис рима.