Изгубен

Слизам от влака и отново вървя по твоята улица,

минавам покрай вратата ти, но ти не живееш вече там.

Изминали са години, откакто си бил там.

Сега си изчезнал някъде в отвъдното пространство

и си намерил по-добро място.

Но ми липсваш... както дъждът липсва на пустинята.

Но ми липсваш... както дъждът липсва на пустинята.

Възможно ли е да си мъртав?

Ти винаги си бил две крачки пред всички,

Ние вървяхме докато ти тичаше.

Гледам дома ти и дори мога да чуя как гласът ти ме заглушава,там където съм свикнала да бъда.

Но ми липсваш...както дъждът липсва на пустинята.

Но ми липсваш...както дъждът липсва на пустинята.

Обратно във влака се питам защо дойдох отново?

Мога ли да призная, че още посещавам стария ти адрес?

И всички тези години, за съжаление, доказват, че няма нищо, откакто си тръгна...

Отиде си отдавна, а аз все още не мога да го преживея.

И ми липсваш... както дъждът липсва на пустинята...

И ми липсваш... както дъждът липсва на пустинята.

Слизам от влака и отново вървя по твоята улица,

минавам покрай вратата ти, но ти не живееш вече там.

Изминали са години, откакто си бил там,

сега си изчезнал някъде, в отвъдно пространство си намерил по-добро място.

Но ми липсваш... както дъждът липсва на пустинята...

Но ми липсваш... както дъждът липсва на пустинята.

Но ми липсваш... както дъждът липсва на пустинята...

Но ми липсваш... както дъждът липсва на пустинята...

Както дъждът липсва на пустинята...

Както дъждът липсва на пустинята.