Алда Мерини - Имам нужда от чувства

Не ми трябват пари.
Имам нужда от чувства, 
от думи, от думи подбрани разумно,
от цветя, наречени помисли,
от рози, наречени присъствия,
от мечтите, които обитават дърветата,
от песни, които карат статуите да танцуват,
от звезди, които шептят в ухото на любовниците.
Имам нужда от поезия,
тази магия, която изгаря тежестта на думите,
която събужда емоции и дава нови цветове.
Моята поезия е жива като огън, 
преминава между пръстите ми като броеница. 
Не се моля, защото съм поет на нещастието, 
който премълчава, понякога, часовете родилни болки, 
аз съм поетът, който плаче и играе с виковете си,
аз съм поетът, който пее и не намира думи,
те са сухата слама, върху която отеква звукът,
аз съм приспивната песен, която кара децата да плачат, 
аз съм тщеславието в падение, 
металната мантия на дълга молитва
от минало жалеене, което не вижда светлината.

Алда Мерини

Ho bisogno di sentimenti

Io non ho bisogno di denaro.

Ho bisogno di sentimenti,

di parole, di parole scelte sapientemente,

di fiori detti pensieri,

di rose dette presenze,

di sogni che abitino gli alberi,

di canzoni che facciano danzare le statue,

di stelle che mormorino all’ orecchio degli amanti.

Ho bisogno di poesia,

questa magia che brucia la pesantezza delle parole,

che risveglia le emozioni e dà colori nuovi.

La mia poesia è alacre come il fuoco

trascorre tra le mie dita come un rosario

Non prego perché sono un poeta della sventura

che tace, a volte, le doglie di un parto dentro le ore,

sono il poeta che grida e che gioca con le sue grida,

sono il poeta che canta e non trova parole,

sono la paglia arida sopra cui batte il suono,

sono la ninnanànna che fa piangere i figli,

sono la vanagloria che si lascia cadere,

il manto di metallo di una lunga preghiera

del passato cordoglio che non vede la luce.

Alda Merini