От бездънната яма под тежкия мрак,
на нощта всеобхватна и черна,
давам почит на бога безимен, безлик
за душата си непобедена.
В безпощадната хватка на случая бях,
но не плаках на глас, ни потрепнах.
От съдбата жестока своя удар поех,
в кръв глава ми е, непреклонена.
Там, отвъд хоризонта на гняв и сълзи
сянка в ужас мъглив се надига,
но на времето ноктите също дори,
щом ме сграбчат, в мен страх не ще има. ...