Джек Лондон
В щата Невада живее една жена, която преди време се случи да лъжа най- безсрамно и последователно в продължение на няколко часа. Нямам намерение да й се извинявам, далеч съм от подобна мисъл. Но искам да й обясня. За жалост не зная нейното име, нито настоящия й адрес. Надявам се да ми пише, ако някак попадне на тези редове.
Случи се в Рино, щата Невада, през лятото на 1892 година. Беше по времето на панаира и градът се беше напълнил с мошеници и крадци, без да включваме огромната тълпа на гладните скитници. Точно гладните бродяги направиха и града „гладен”. Те тропаха така настойчиво по задните врати на къщите на местните, че тези врати спряха да се отварят пред тях.
„Труден” град за подаяния, си казваха по онова време скитниците. Често се случваше да оставам гладен, въпреки че можех да си съпернича с всеки, за да „взема назаем”, или да се самопоканя на гости или да докопам на улицата „лесната монета”. Тъй като преживявах наистина мъчно в този град, един ден, в момент на от ...