Volim te, volim više od svega
od sjajnog sunca, od plavog neba
volim tvoj osmeh i noge bose
i oci tvoje prepune rose

Ref. 2x
Jedan dan života da ostane meni
i njega bih dušo poklonila tebi
a kad srce stane na njemu nek' pise
zalim što se nismo voleli još više

Lazu da burne provodim noci
da ljubim neke toplije oci
ne znaju ljudi kol'ko te volim
da svaku tvoju ranu prebolim

Ref. 2x
Poklanjam tebi sve svoje pesme
niko te tako voleti ne sme
rodjena ti si da budes moja
voljena zeno, sudbino moja
rodjena ja sam da tebe gledam
za suvo zlato drugoj te ne dam


Един ден, от живота

Обичам те, ах, как обичам, повече от всичко,
от слънцето сияйно, от небето синьо.
Смеха ти обичам и крачетата боси,
очите, препълнени, с роса, дето ги роси.

Rf.(2)
Eдин ден от живота да ми остане,
и него бих, скъпи, на тебe посветила.
И сърцето ми, щом се възправи, на него да пише:
„Съжалявам, че не сме се още повече обичали.”

Лъжа, че бурни прекарвам нощи,
докато любя нечии топли очи,
а хората не знаят колко те обичам
и болката на всяка твоя рана сричам.

Rf.(2)
Eдин ден от живота да ми остане,
и него бих, скъпи, на тебе посветила.
И сърцето ми, щом се възправи, на него да пише:
„Съжалявам, че не сме се още повече обичали.”

Посвещавам на тебе всичките си песни,
И никой няма, тъй да те обича, само да посмее.
Ти си родена да бъдеш моя,
обична жено, съдба си моя.
Родена аз съм с тебе да плавам,
и за сухо злато на друга те не давам!

Rf.(2)
Eдин ден от живота да ми остане,
и него бих, скъпи, на тебе посветила.
И сърцето ми, щом се възправи, на него да пише:
„Съжалявам, че не сме се още повече обичали."