À toi
À la façon que tu as d'être belle
À la façon que tu as d'être à moi
À tes mots tendres un peu artificiels
Quelquefois
À toi
À la petite fille que tu étais
À celle que tu es encore souvent
À ton passé, à tes secrets
À tes anciens princes charmants

À la vie, à l'amour
À nos nuits, à nos jours
à l'éternel retour de la chance
À l'enfant qui viendra
Qui nous ressemblera
Qui sera à la fois toi et moi

À moi
À la folie dont tu es la raison
À mes colères sans savoir pourquoi
À mes silences et à mes trahisons
Quelquefois
À moi
Au temps que j'ai passé à te chercher
Aux qualités dont tu te moques bien
Aux défauts que je t'ai cachés
À mes idées de baladin

À la vie, à l'amour
À nos nuits, à nos jours
À l'éternel retour de la chance
À l'enfant qui viendra
Qui nous ressemblera
Qui sera à la fois toi et moi

À nous
Aux souvenirs que nous allons nous faire
À l'avenir et au présent surtout
À la santé de cette vieille terre
Qui s'en fout
À nous
À nos espoirs et à nos illusions
À notre prochain premier rendez-vous
À la santé de ces millions d'amoureux
Qui sont comme nous

À toi
À la façon que tu as d'être belle
À la façon que tu as d'être à moi
À tes mots tendres un peu artificiels
Quelquefois
À toi
À la petite fille que tu étais
À celle que tu es encore souvent
À ton passé, à tes secrets
À tes anciens princes charmants

 

Жо Дасен - За теб

 

За теб,
За това че си толкова хубава,
за това как гледаш на мен,
за нежните ти думи –
макар престорени понякога...
За теб…
За онова малко момиче,
което добре си спомням,
И такова – каквото
все още понякога си с мен,
за твоето минало и за грешките ти,
за принцовете ти
втъкани в приказките.

За животът и за любовта.
За дните и нощите
на вечното търсене на щастието.
За детето, което ще си имаме.
И което ще прилича на нас.
По нещо на теб, по нещо на мен.

За мен, за моята щурост –
това, за което имаш право.
За непредвидимите мои настроения –
които не зная как се получават,
за изневерите ми понякога
и за моите мълчания.
За мен, за времето във търсене изминало,
за характера ми, на който
понякога се присмиваш.
За несъвършенствата ми, от които
понякога се скриваш.
И за идеите, които възпявам.

За живота и любовта.
За дните и нощите ни.
За вечното търсене на щастието.
За детето, което ще ни се роди
И което ще прилича на нас.
По нещо на теб и по нещо на мен.
За нас –
за нашите спомени,
за бъдещето ни и
най – вече за сегашното,
За земята ни
винаги мъдра, добра и спокойна.
За нас
За нашите надежди и
изпълнени илюзии.
За предстоящата ни първа среща,
за здравето на хилядите влюбени,
които са също като нас двамата.
За живота и любовта.
За дните и нощите ни
За вечното търсене на щастието.
За детето, което ще ни се роди.
И което ще прилича на нас.
По нещо на теб и по нещо на мен.

За теб,
За това че си толкова хубава,
за това как гледаш на мен,
за нежните ти думи –
макар престорени понякога...
За теб…
За онова малко момиче,
което добре си спомням,
И такова – каквото
все още понякога си с мен,
за твоето минало и за грешките ти,
за принцовете ти
втъкани в приказките.