28 апр. 2006 г., 20:57
4 мин за четене
Думи
от
(Анри Гуго)
„Виж поточето! Какво знае то за жаждата?“
Знаете ли, че в началото на времето Дядо и Баба, като създали животните и горите, се захванали да издялат човека от камък? Да, изваяли тяло с четири крайника, лице със седем отвора, от които човекът щял да чува, вижда, помирисва и вкусва, дали му сърце и дух на завоевател. Като направили всичко както си му е реда, Баба казала:
- Ех, какво чудно дете! Но не е съвършено. Трябва някъде в туй тяло да скрием божественото му знание. Кажи, Мъжо, къде да го сложим?
Дядо се замислил, почесал се по главата, изръмжал и рекъл:
- Даа, май наистина е за скриване. Вярно, той бог е , щом е роден от нас. Ала божественото знание е нещо ценно и чупливо. Не бива да е подчинено на капризната воля на първородния ни син, синовете му и техните синове. Тъй, както ги виждам, ще го прахосат и разсипят. Затуй ще го кача на най-високия връх. Така не ще могат да злосторят с него, а ние с теб, Бабо, ще си спим спокойно!
Баба, обаче, взела да се смее:
- А ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация