9 окт. 2013 г., 18:12
6 мин за четене
“Кашмир”
Нека слънцето лицето ми огрява и сънят ми да е пълен със звезди.
През време и пространство аз пътувам и съм тук, където бил съм и преди.
Със старейшините аз присядам – народ, за който историята мълчи.
Разказват за времето, което чакат – когато всичко ще се изясни.
Приказки и песни от слова прекрасни – звуците им галят ми ушите.
Но нищичко не мога да разкажа – за мене ясно беше всичко.
И летях… не отричам… беше грях.
Всичко пред очите ми безмълвно посивя,
а слънцето изгаря нашата земя.
Очите ми горят и с пясък се изпълват,
но търся. В тази пустота, аз търся! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация