Крек "Нежность"

В твоих красных глазах не было льда
Спасибо тебе, благодарю тебя
На южных пляжах венчались
Сжимали кисти, акустика
Твоя нежность меня пленила с первых минут
Окутала навсегда
И кто-то рвет струны где-то в парадных
А я ищу твои руки губами
Почтовые голуби улетали в Лондон
А мы играли на мобильных тонами
Пускали пепел в море
Разбуди меня шепотом тихим
Пока не далеко я...

Твоя нежность... Ассаи

И лед тихо тает
Кружит медленный танец
Перенеси меня в май
Или придумай имя
Ты меня выдумай

Минуту не влюблена
От имени зимы
Уснула или умерла
В твоих красных глазах
Я искал солнце пятое
А время капало, капало...
Айда уйдем от людей
Расправив крылья
Ведь эти люди нас переменили
А я так много слов берег для тебя
Соткана солью.. нежная...



Как и прежде трамваи бежали в «Автово»
Давай, Брачо, увидимся завтра мы
От «Ветеранов» до «Стачек» дворами
Туда где дым Винстона и буквы из пачек
Бледный свет луны сквозь тюль
Голова гудит, наверно к дождю
Жду звонка ее в марте, жду в июле
Пустая кухня, скрипучие стулья
В руке пульт..клик...клик..каналы тиви
Где ты была эти дни? Где твое алиби?
Ни слова о любви более...
Ведь я болен тобой уже давно
И не найти покоя...
В пустой комнате эхо
Помню смех
Помню слезы твои
Помню приколы те
Белых бессонных ночей магия
Я рисовал в небе тебя как на бумаге
Звезды таяли, а я тонул в глазах твоих
И весь мир для нас двоих
Дышал ожиданием встречи, ткал кокон
И лишь твои ладони меня не били током
Потом еще что-то нежное шепотом..
Просил повторить, но время не остановить
Прости, обещаю хранить
Остатки нашего с тобой прежнего
Нежного, бережно

Об одном прошу - утешь душу грешную
Об одном молю - спой мне колыбельную
Я велю всем птицам замолчать
Лишь бы ты была со мною нежной, как и прежде

 

 

 

Крек - Нежност

 

В твоите красиви очи нямаше лед.
Благодаря ти.
На южните плажове се венчахме,
стискахме китки, акустика...
Твоята нежност ме плени от първите минути,
омота ме завинаги.
И някой къса струни някъде на парадните,
а аз търся твоите ръце с устни.
Пощенските гълъби отлетяха в Лондон.
Играехме си на мобилните с тонове,
пускахме пепелта в морето.
Събуди ме с шепот тих
докато не съм далече...

 

Твоята нежност... Асаи...
И ледът тихо се топи,
върти бавен танц.
Пренеси ме в май
или измисли име. 
Измисли мен.

 

Минута не влюбена
от име на зимата
потъна или умря
в твоите красиви очи. 
Аз търсех слънце пето, 
а времето течеше, течеше...
Айда, да си тръгнем от хората,
разпервайки крила.
Нали тези хора нас ни промениха.
А аз толкова много думи пазих за теб, 
изтъкана от сол... нежна...

 

 

Както и преди, трамваите бягаха в „Автово". 
Давай, Брачо, ще се видим утре ние.
От „Ветераните" до „Стачки" през дворовете. 
Натам, където димът на Винстън и буквите от пакети.
Бледната светлина на луната през тюл. 
Главата бучи, навярно, към дъжда. 
Чакам звъна й в март, чакам през юли.
Празна кухня, скърцащи столове,
в ръката дистанционно... клик ... клик... каналите на телевизора. 
Къде беше тези дни? Къде ти е алибито?
Нито дума за любов повече...
Нали от теб болен съм отдавна
и покой няма да намеря...
В празната стая ехо. 
Помня смях. 
Помня сълзите твои. 
Помня онези шеги. 
На белите безсънни нощи магията. 
Рисувах те в небето като на хартия. 
Звездите се топяха, а аз тънех в очите твои. 
И целият свят за нас двамата
дишаше в очакване на срещата, тъчеше пашкул. 
И само твоите длани не ме удряха с ток. 
След това още нещо нежно със шепот...
Молех да повториш, но времето не можеш да го спреш. 
Прости, обещавам да пазя
остатъците от нашето с теб, предишното,
нежното, внимателно.

 

За едно моля - утеши душата грешна. 
За едно моля - изпей ми приспивна песен. 
Заповядвам на всички птици да замълчат,
само за да бъдеш ти с мене нежна, както преди.