Догарят сетни слънчеви лъчи.

Нощ майска и люлякът цъфти.

Изпълнен с ухание богато,

замая ми главата аромата.

Прозорецът отворен – там звезди,

а спомен във душата ми гори.

Сили нямам да изпратя в забрава

букет от люляк, подарен тогава.

Притиснах до сърцето със ръка

букета. Чакаше, какво ще изрека.

а после с устни раздели цветята,

любимият, и търсеше устата ми.

Като едно, забиха две сърца.

Вкусът на люляк устните събра.

... Улавям аромата на нощта

и люляк – да ме върнат в младостта.

Ще мина пак по този лунен път,

и по алеята към онзи кът.

Сърцето силно бие, но уви,

пейката е празна. Славеят мълчи.

Но ще си спомни двете сенки тук,

които сляха се в едно без звук.

Вълшебен дъх люлякът изпуска,

искам да усетя първата целувка.

Славей да ни чуе. Да долети.

Люляково щастие да подари.

Оригинален текст на руски език

Сиреневый поцелуй

Нина Цурикова

Сгустился вечер. Догорел закат.

А в воздухе - сирени аромат.

И ночь - неповторима и нова,

От запаха кружится голова.

В окне открытом - звёздочек глаза.

И прошлое в душе - забыть нельзя!

Тот лунный май забыть не хватит сил...

Букет сирени милый приносил,

Я к сердцу прижимала тот букет.

А милый ждал с волнением ответ.

Потом цветы губами раздвигал

И в веточках лицо моё искал.

Два сердца гулко застучали , в такт,

И на губах - сирени аромат!..

...Я в аромат сирени окунусь,

Вновь в юность безрассудную вернусь,

Той лунною дорогою пройду,

В заветный переулок забреду.

Скамья пуста. Наш соловей - молчит...

Но снова сердце гулко застучит

И вспомнит, как две тени тут слились

В единое и в небо поднялись!..

Как я хочу в потоке вешних струй

Вновь ощутить тот первый поцелуй!

Услышит и на зов любви придёт,

Сиреневое счастье мне вернёт...

Стихотворението е преведено с изричното съгласие на автора. Авторът Нина Цурикова се е запознала с превода и е дала своето съгласие той да бъде публикуван в различни интернет платформи и сайтове.

Преводът е от преводач - лаик, който се опитва да поддържа знанията си и е готов да изслуша всякакви критики. :)