Живодар Душков
Мадригал
Изглежда болна бе вратата –
посрещна ни с гласа си дрезгав.
И подчинена на ръката
пред лекар (сякаш) се изплези.
Не бяхме болни, ала пулсът
стремглаво скачаше нагоре.
Докоснахме в изгара устни.
Превърнахме леглото в кораб.
Madrigal
Il paraissait, la porte etait malade. –
De sa voix rauque elle nous a accueillis.
Et soumise a la main, (comme) chez un medecin,
Sa langue elle nous a montre.
Malades, nous ne l’étions pas, mais le pouls
S’accélérait sautant en haut.
Nos lèvres se sont touchées dans un feu à brûler.
En bateau le lit nous avons transformé.
Превод:
Румяна ИВАНОВА
© Живодар Душков Все права защищены