Mayfest.
Wie herrlich leuchtet
Mir die Natur!
Wie glänzt die Sonne!
Wie lacht die Flur!
Es dringen Blüten
Aus iedem Zweig,
Und tausend Stimmen
Aus dem Gesträuch,
Und Freud und Wonne
Aus ieder Brust.
O Erd o Sonne
O Glück o Lust!
O Lieb’ o Liebe,
So golden schön,
Wie Morgenwolken
Auf ienen Höhn;
Du segnest herrlich
Das frische Feld,
Im Blütendampfe
Die volle Welt.
O Mädchen Mädchen,
Wie lieb’ ich dich!
Wie blinkt dein Auge!
Wie liebst du mich!
So liebt die Lerche
Gesang und Luft,
Und Morgenblumen
Den Himmels Duft,
Wie ich dich liebe
Mit warmen Blut,
Die du mir Jugend
Und Freud und Muth
Zu neuen Liedern,
Und Tänzen giebst!
Sey ewig glücklich
Wie du mich liebst!
Johann Wolfgang von Goethe
извори:
https://de.wikisource.org/wiki/Mayfest_(Johann_Wolfgang_von_Goethe)
https://www.staff.uni-mainz.de/pommeren/Gedichte/mailied.html
..............................................................................................................................
дословен превод:
Как прелестно
ме озарява природата!
Как блести слънцето!
Как се смее ливадата!
Избуяват цветчета
от всеки клон
и хиляди гласове
от храсталака,
И радост, и блаженство
от всяка гръд.
О, Земьо, о слънце,
о, щастие, о, страст!
О, любов, о, любов,
тъй златнохубава! -
Като утринни облаци
над онези хълмове;
ти благославяш прекрасно
свежото поле
(и) в дъха на цветчетата
целия свят.
О, момиче, момиче,
как теб обичам аз!
Как искри окото ти (респективно - Как искрят очите ти)!
Как мен ти обичаш!
Тъй чучулигата
обича пеенето и въздуха,
и утринните цветя -
уханието на небесата,
Как теб аз обичам -
с топла кръв,
теб (казано е - „ти“), която ми даваш младост
и радост и мъжество (смелост)
за нови песни
и танци,
бъди вечно щастлива,
както - (щом, колчем) ти ме обичаш!
..............................................................................................................................
опит за римуван превод на тази Гьотева творба:
Природа-прелест
блести ми! Ах!
И слънце è! И
в ливади - смях!
И всеки клон е
отрупан с цвят,
и в храсти звуци
безброй цвърчат!
Блажена радост
във всяка гръд! -
Земя, страст, слънце
нас щастлив`ят!
Любов, о, златна -
от прелест - плам,
ти - облак ỳтрен -
над хълма - там;
ти благославяш
полето-кълн
по ранни пàри,
по свят след сън.
Момиче мило
с взор прèискрящ,
ти мен обичаш! -
Мен, теб любящ!
Небето тъй го
любят цветя,
а чучулиги -
тъй - песента,
Как теб обичам -
с кръв-плам! - Че ти
вля в мене младост,
радост, мечти!
Бъди ми вечно
щастлива ти,
че мене с обич
орадостѝ!
© Стоян Минев Все права защищены